Старобългарски речник
ѹвѣщань 
ѹвѣщань -ꙗ ср Увещание, убеждаване, наставление  вьс прѣстоѧшт ѹжасьн бꙑвъше глаголаахѫ. како с тръптъ. не послѹшаѭштѹ же стѹѹмѹ алеѯандрѹ. ѹвѣштанꙗ кнꙙжа. н нѹждꙙ. н ранъ. н гнѣва С 162.11 събрашꙙ же сꙙ мѣсꙙца маа. епскоп же  цѣсарь.  свꙙтꙑ отьцъ нашъ сповѣдꙿнкъ сак  вьсѣьскꙑ сꙙ дѣашꙙ прсъвъкѹпт ѧ хотꙙште. къ правѣ  кѹпꙿносѫштьнѣ вѣрѣ. он же мал радвъше о томь.  ѹвѣштанꙗ т (!) н въ кѫѭ же намѣнвъше рѣшꙙ С 201.28 ꙁьр бо колко тъгда ꙁведе отъ юднꙑ дѹшꙙ. бесѣдован обꙑа. обьшт же на трепеꙁѣ. ѹдеса ѹен. ѹвѣштан накаꙁан С 411.30 Изч С Гр παραίνεσις ѹвѣштан Нвб увещание остар ОА ВА ЕтМл БТР АР