Старобългарски речник
ѹвѣщават сѧ 
ѹвѣщават сѧ -ѹвѣщаваѭ сѧ -ѹвѣщаваш сѧ несв Разобличавам се, разкайвам се  свом грѣхꙑ сам сꙙ ѹвѣштаваѭтъ.  съгрѣшенмъ простꙑнꙙ просꙙтъ. отъ ловѣколюбьца сѫдѧ С 390.12 Изч С Гр κατηγορέω ѹвѣштават сꙙ Нвб увещавам се ОА АР