Старобългарски речник
ѹвѣщават 
ѹвѣщават -ѹвѣщаваѭ -ѹвѣщаваш несв 1. Увещавам, убеждавам гла мъ ѹвѣштаваѧ. не даꙗт дара бжꙗ на кѹпл҄. нъ гла мъ пае дадте ѧ нштмꙿ. аꙁъ бо сего не въꙁꙿмѫ С 518.14 Насърчавам, окуражавам, ободрявам.  наꙙста ѹвѣштават ѧ глагол҄ѫшта. не ѹбомъ сꙙ ньсоже братьꙗ  отьц. нъ въ мꙙ распꙙтааго. постраждамъ. въ днъ асъ. да прмемъ вѣьнꙑ жвотъ С 255.28 нъ манастꙑра отъшъдъша ꙗкоже рѣхомъ. тѫжꙙштааго же брата отт хотꙙшта ѹвѣштавааше глагол҄ꙙ. помльмъ брате  вѣрѹмъ С 290.12 2. Подкрепям, зачитам аште владꙑкѫ корш мене раба како ѹвѣштаваш. аште м не дръжш вѣрꙑ како м праꙁдьнѹш памꙙть С 510.15 Изч С Гр πείϑω νουϑετέω παραμυϑέομαι ϑεραπεύω ѹвѣштават Нвб увещавам ОА ВА ЕтМл БТР АР