Старобългарски речник
ѹвѣрт 
ѹвѣрт -ѹвѣрѭ -ѹвѣрш св Уверя, накарам някого да повярва, убедя стꙑ же кононъ въпрашааше хъ рѫгаѧ сꙙ. слꙑшасте л ѹбо отъ н҄его гласъ ... он же рѣшꙙ. н нъ обꙑа отецъ нашхъ ѹвѣр насъ. онъ же кь н҄мъ. нъ отꙿц ваші акꙑ бесловесънаꙗ жвотъна ѹ прѣльст бѣахѫ С 27. 14—15 наꙙшꙙ глаголат къ праведꙿнѹѹмѹ. како можеш ѹвѣрт насъ ꙗко стъ богъ. вꙙштї нашего бога. нам ьстьнѹ сѫштѹ С 30.10 ꙿто ѹбо хоштете момѹ л вѣрѹте богѹ л вашемѹ ... же ѹбо реетъ лъжеменънъ богъ покорте л сꙙ мѹ ... ѹвѣршꙙ же го о семь С 33.9 ва оба слѹꙁѣ сотоннѣ. ште л не ѹвѣртъ ваю прьвꙑ наꙙтъкъ мѫкамъ. нанѣта  въторо С 75. 1—2 Дам доказателство. вѣдꙑ бо го сто  велко покаꙗнь. толкꙑмъ  таковꙑмъ грѣхомъ проштень полѹ.  хотꙙ самомѹ мѹ ѹвѣрт прѣподобьнѹѹмѹ мѫжѹ.  вьсѣмь авт покааньꙗ слѫ С 529.11 Изч С Гр πιστόομαι πείϑω Нвб уверя [се], уверявам [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА