Старобългарски речник
ѹвѣдѣт 
ѹвѣдѣт -ѹвѣмь св ѹвѣдѣ -ѹвѣс 1. Узная, разбера, науча ꙇ ꙁапрѣт мъ мъного да нктоже не ѹвѣстъ сего. ꙇ рее дат е ѣст М Мк 5.43 З ꙇ бꙑстъ егда сѧ въꙁврат. прмъ цсрстве. ꙇ рее да пргласѧтъ емѹ рабꙑ тꙑ. ꙇмъже дастъ съребро. да ѹвѣстъ какѫ кѹплѭ сѫтъ сътворл М Лк 19.15 З А бже тꙑ ѹвѣдѣ беꙁѹмье мое. ї прѣгрѣшеніѣ моѣ отъ тебе не ѹтаішѩ сѩ СП 68.6 еда когда рекѫтъ ѩꙁꙑці къді естъ бъ їхъ. ї ѹвѣстъ сѩ въ ѩꙁꙑцѣхъ. прѣдъ оіма нашіма. месть кровьв рабъ твоіхъ пролтъѩ СП 78.10  ѹвѣдте ѣко ѹдв гь прⷣбънааго своего. гь ѹслꙑштъ мѧ егда въꙁовѫ къ немѹ СЕ 73а 9—10 Срв. СП4.4 тогда не рее. съгрѣшіхъ прѣдавъ кръвь неповіннѫ ... понеже бестѹдънаѣ дръꙁостъ събꙑстъ сѧ. ꙇ дѣтѣль съконьа сѧ. тогда лі ѹвѣдѣ грѣхъ К 5b 19 самъ прдохъ антѹпате прѣдъ тꙙ ... въскорѣ ѹбо твор же хоштеш. да ѹвѣс отъ скѹса сего. ꙗко хсов смъ вон ... непобѣдн сѫште о къꙁнехъ С 99.30 хс въ мрътвꙑхъ с н҄мъ сьндѣмъ. да ѹвѣмъ танꙑѧ ѧже тѹ. да раꙁѹмѣмъ бжѭ танѫ С 449.16 2. Разпозная, различа тꙑ бъ мо  гь ... тꙑ въ сьмрьт. тꙑ въ жвотѣ ... тебе вждѫ пльтѣнꙑма ома ... ѹвѣдѣ въ тꙙ отца т божьство. дного тꙙ га  ба сповѣдаѭ С 505.14 Позная, открия. послѹша ѹбо мене.  остан сꙙ бѣсованꙗ свого ... ѹвѣждъ богꙑ  съпас сꙙ.  аꙁъ повел҄ѫ враемъ цѣлт тꙙ С 115.3 аꙁꙿ грѣшꙿнъ. ѹвѣдѣвъ тебе бже (!) мо. каѭ сѧ вьсеѩ ꙁълобъ. ѭже сꙿтворхъ. кꙿ тебѣ пр()т съгрѣшаѩ.  хотѧ право слѹжт тебѣ Р VII 4.24 3. Забележа, схвана съмотрвъ ѹбо цѣсарь мѣсто то.  ѹвѣдѣвъ ꙗко сѣть съмрьтъна стъ. повелѣ вьврѣшт  тѹ С 193.18—19 ѹторъ же бѣаше прѣградлъ много мѣсто. многамъ хлѣвнамъ.  велкамъ. ѹвѣдѣвъ же ꙗко варлъ стъ саторннъ. пеальнъ бꙑстъ ꙁѣло С 204.28—29 ѹвѣдѣт сѧ М З А СК Б СП СЕ К С Р Гр γιγνώσκω ἐπιγιγνώσκω εἶδον μανϑάνω γνωρίζω ἐπίσταμαι καταμανϑάνω [вар. ϑεάομαι] Нвб уведа̀ ЕтМл НГер