Старобългарски речник
ѹбѣлт сѧ 
ѹбѣлт сѧ -ѹбѣлѭ сѧ -ѹбѣлш сѧ св 1. Стана бял, избеля се, изчистя се окропіші мѩ ософомь ощѫ сѩ. омꙑен мѩ пае снѣга ѹбѣлѭ сѩ СП 50.9 2. Прен. Очистя се, стана праведен сповѣмъ сꙙ тебѣ господ вьсѣмъ срьдцемъ момъ. аште бо сꙙ тебѣ не сповѣмъ акꙑ снѣгъ не ѹбѣл҄ѫ сꙙ С 355.1—2 Изч СП С Гр λευκαίνομαι Вж. при ѹбѣлт Нвб