Старобългарски речник
ѹбѣлт 
ѹбѣлт -ѹбѣлѭ -ѹбѣлш св Избеля, направя бял ꙇ бꙑшѧ рꙁꙑ его льштѧштѧ сѧ бѣлꙑ ѕѣло ѣко снѣгъ. ѣцѣхъ не може гнафе на ꙁем тако ѹбѣлт М Мк 9.3 Изч М Гр λευκαίνω Нвб убеля [се], убелям [се] диал ВА Дюв НГер ДА