Старобългарски речник
ѹбѣжще 
ѹбѣжще -а ср Убежище, прибежище їѡанъ ... помꙑслвъ вь себѣ глагола. аште сꙙ не пеетъ богъ мноѭ. то въскѫѭ  жвѫ.  сце вꙑшьнꙗаго положвъ себѣ ѹбѣжште. прѣбꙑ беꙁъ ѹжаст С 292.16—17 съ же градъ дѣлань бꙑст(ь) (въ тврьдо ѹб)ѣжїще  на спсене ї на жꙁнь бльгаромъ. наѧть же В 4.9 Изч С В Гр καταφυγή ѹбѣжште ѹбѣжїще Нвб убежище ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ЕА