Старобългарски речник
ѹбѣжат 
ѹбѣжат -ѹбѣжѫ -ѹбѣжш св 1. Избягам, отдалеча се с бягане їѡаннъ отде бѣжавъ. ѳома невѣремъ ѹдръжанꙿ бꙑстъ.  се дꙿва бѣста отꙿ нхъ дѫшта. страхомъ рѣста ѹбѣжвѣ ꙁвѣр. боꙗꙁньѭ отъбѣжвѣ С 472.2 2. Прен. Избегна, отърва се от нещо или някого ꙁмѩ щѧдьѣ ехдънова како ѹбѣжте отъ сѫда ћеонъскааго М Мт 23.33 З сего рад (по)добаетъ. лше намъ внма(т сл)шанемъ да (не к)о(гд)а оⷮпа(де)мъ. аще бо гланое англ (сло)во бстъ ꙁвѣст(...)ко прѣстѫпене  ослѹ(...)раведъно прѧтъ въꙁ(...)ко м ѹбѣжмъ Е 9а 4 бже моі ... далъ есі боѩщімъ сѩ тебе ꙁнаменье. ѹбѣжаті отъ лца лѫка СП 59.6 нктоже вь цѣсархъ бꙑстъ бе съмрьт. нктоже обьштааго коньца ѹбѣжа С 238.11 ꙁа нꙑ хс. да же ьстьноѭ го кръвѭ покропм.  ѹстънꙑ акꙑ прагꙑ наꙁнаменаѭште. ѹбѣжꙙтъ прокѹждаѭштааго орѫжꙗ С 332.3 М З А СК Е СП С Гр φεύγω ἐκφεύγω διαφεύγω ѹбѣжаті Вж. при ѹбѣгнѫт Нвб