Старобългарски речник
ѹбѣдт 
ѹбѣдт -ѹбѣждѫ -ѹбѣдш св Убедя, накарам, уговоря някого да извърши нещо ꙇ абе ѹбѣд съ ѹенкꙑ вьлѣст въ корабь. ꙇ варт  на ономь полѹ. доньдеже отъпѹсттъ народꙑ М Мт 14.22 З, А. Срв.Мк 6.45 М З  рее гъ рабѹ. ꙁд на пѫт  халѫгꙑ.  ѹбѣд вьнт. да наплъ(наплъ)нтъ сѧ домъ мо М Лк 14.23 З А СК о фарсѣ ѹбѣждъшмъ са М 187 24 З ꙇ глⷮе ерѣ къ гѹменѹ ... ѣкоже нꙑ ес ѹбѣдлъ обꙑа сътворт. пострѣщ братра къ хѹ пршедъша. можеш л благодѣтѭ хвоѭ. обрѫт братра СЕ 82а 7 Изч М З А СК СЕ Гр ἀναγκάζω Нвб убедя, убеждавам ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР