Старобългарски речник
ѹбѹдт сѧ 
ѹбѹдт сѧ -ѹбѹждѫ сѧ -ѹбѹдш сѧ св Събудя се, стана от сън петръ же  сѫштаа съ нмь бѣахѫ отѧгъен съномь. ѹбѹждъше же сѧ вдѣшѧ славѫ его. ꙇ оба мѫжа стоѩша съ нмъ М Лк 9.32 Изч М З Гр διαγρηγορέω Нвб Срв [съ]будя се, [раз]будя се, [про]будя се