Старобългарски речник
ѹбоꙗт сѧ 
ѹбоꙗт сѧ -ѹбоѭ сѧ -ѹбош сѧ св Убоя се; почувствам страх, боязън; изплаша се ꙇ не ѹботе сѧ ѹбваѭщхъ тѣло. ꙇ дшѧ не могѫштъ ѹбт. боте же сѧ пае. могѫщааго  дшѫ  тѣло погѹбт М Мт 10.28 З, А. Срв.Лк 12.4 М, З, А;С 175.15 ꙇ слꙑшавъше архере  фарсе пртъѫ его. раꙁѹмѣшѧ ѣко о нхъ глаше. ꙇ скѫште ѩт . ѹбоѣшѧ сѧ народа понеже ѣко пророка мѣахѫ  М Мт 21.46 З. Срв.Мк 12.12 М, З;Лк 20.19 М З прстѫпь же  премꙑ еднъ таланътъ рее г. вѣдѣхъ тѧ ѣко жестокъ ес лкъ ... ꙇ ѹбоѣвъ сѧ шедъ съкрꙑхъ талантъ тво вь ꙁем М Мт 25.25 З, А, СК. Срв. С369.24 С377.5 гь пасетъ мѩ і ніесоже мене лішітъ ... не ѹбоѭ сѩ ꙁъла ѣко тꙑ со мноѭ есі СП 22.4 трѧсавце сѫщѣ въ лⷡоцѣ семь. ѹбо сѧ га. ꙇ ѹмрътв сѧ. егоже ѹбоѣ сѧ раꙁбонкъ. ꙇ рее помѧн мѧ гі въ црствь твоемь СЕ 50b 12, 13 ѹбо сѧ бѣж. не въꙁврат сѧ. н еднъ. н съ нѣм. ꙁълꙑм дхꙑ. нестꙑм СЕ 54b 26 ꙇ ба ꙇлва ѹбоѩтъ сѧ. ꙇ раꙁѹмѣѭтъ дхомь блѫдѧште раꙁѹмъ К 1а 13 втал же поꙗше глагол҄ꙙ. господь свѣттел҄ь мо  съпасъ мо. кого ѹбоѭ сꙙ С 235.23— 24 отъвѣштавъ же стꙑ варахс ... слѹгꙑ сотоннꙑ  кнꙙꙁ грѣшьн ... не мамъ ѹбоꙗт сꙙ отъ бога вашего С 264.10  се львъ дѣаше на сьрꙙштѫ нама.  ѹбоꙗховѣ сꙙ ꙁѣло.  крѣпость не оста въ наю С 297.1—2 Образно. ꙁемлѣ ѹбоѣ сѩ  ѹмлъа. вьнегда воскръснетъ на сѫдъ бъ. да ѹпасетъ вьсѩ кротъкꙑѩ ꙁемлі СП 75.10 Срв. К12b 5 не ѹбоітъ сѩ сръдьце мое СП 26.3 М З А СК Б У Е СП СЕ К С Гр φοβέομαι δειλιάω πτοέομαι δείδω αἰδέομαι καταπλήσσομαι ѹбоѣт сѧ Нвб убоя се ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА