Старобългарски речник
ѹбоьнъ 
ѹбоьнъ -ꙑ прил Смъртоносен, пагубен, убийствен море своѧ вльнꙑ съпрꙙтаѧ на шъств владꙑцѣ готовьꙗше сꙙ. а онѣхъ срьдьце вльньнꙑмъ ѹбоьнꙑхъ (вм. вльнꙑ словесъ ѹбоьнꙑ, Север., с. 399, бел. под линия) ѹстꙑ пѣнꙗаше С 399.9 Изч С Гр ϑανατηφόρος Нвб Срв убой м остар ЕтМл