Старобългарски речник
ѹбожьство 
ѹбожьство -а ср 1. Бедност, немотия, безимотност ї деш въ лаврѫ рьньца савꙑ.  побесѣдѹш къ рьньцѹ їѡанѹ ... мѫжѹ правьдвѹ ... въ богатьствѣ мрьстѣ бꙑвъша ... вьсего мрьскааго прѣобдѣвъша.  свовольствънъмъ ѹбожьствъмъ.  въꙁдръжанмꙿ въꙁдръжавъшѹ сꙙ самомѹ С 294.16 салѹстѹ въ то года патрархѹ сѫштѹ ... обрѣте облаженка савѫ дрѹжнꙑ прбравъша рн рънорꙁьць. въ мноꙁѣ ѹбо пльтьнѣѣмъ ѹбожьствѣ ходꙙштемъ. дѹховънꙑм же благодѣтьм богатомъ сѫштемъ С 283.9 прде ѹбо господь ... отънꙙ т ѹбожьство.  дастъ т богатьство С 348.6 Лишение, недостиг, нямане. вдѣ же еднѫ въдовцѫ ѹбогѫ. вьмѣтаѭщѫ тѹ двѣ мѣрѣ.  рее ... ꙗко въдовца с ѹбогаꙗ. боле всѣхъ въврьже. вс бо с отъ ꙁбꙑтъка въврьгошꙙ дарꙑ бв. а с отъ ꙋбожъства своего СК Лк 21.4 2. Безсилие, слабост повелѣ аурлꙗнъ ... вьврѣшт паула  улꙗнѭ въ огн҄ь ...  се агꙿгелъ гнь съшедъ съ небесе ...  не дастъ огню сътѫжт ма.  поꙗаста благословꙙшта ба въ ровѣ огн҄ьнѣѣмъ ... благословьнъ с г бе ... же помꙙнѫ ѹбожьство наше С 5.28—29 беꙁ ѹбожьства ἀπτωχεύτως Без недостатък, съвършен благословьнъ же отъ бога богъ. црь славꙑ. ѡ объѹбожавꙑ свохъ с. беꙁъ ѹбожьства сꙑ насъ дѣл҄ьма. да насъ обогаттъ своѭ благостѭ С 326.21—22 Изч СК С Гр πενία πτωχία ὑστέρημα ἀκτημοσύνη ταπείνωσις ꙋбожъство Нвб убожество остар ОА ВА БТР АР РРОДД