Старобългарски речник
ѹбогъ 
ѹбогъ -ꙑ прил 1. Беден, убог ꙇ сѣдъ съ ... вдѣаше како народъ мететъ мѣдь вь гаꙁофлакѭ ... ꙇ пршедъш една въдовца ѹбога. въвръже дъвѣ лѣптѣ. еже естъ кодратъ М Мк 12.42 З. Срв.Лк 21.2 М З А СК аꙁъ же нішть есмь ї ѹбогъ бже помоѕі мі. помоштьнікъ моі їꙁбавітелъ моі есі тꙑ СП 69.6 ште же къ смь ѹдесемъ  се бꙑстъ. въдовц ко ѹбоꙁѣ снъ ноꙙдъ дꙿнае съсꙑ С 43.12 2. Като същ. ѹбогꙑ м ед ѹбоꙃ м мн ὁ πένης, οἱ πένητες, [οἱ] πτωχοί Бедняк, сиромах; бедняци їсповѣмь сѩ гю ѕѣло ѹстꙑ моім. ї посрѣдѣ мъногъ въсхвалѭ ї. ѣко ста о деснѫѭ ѹбогааго. спті отъ гонѩштіхъ дшѫ моѭ СП 108.31 расто ї дастъ ѹбогꙑмъ. правъда емѹ прѣбꙑваетъ въ вѣкъ вѣкѹ СП 111.9 дна же трепеꙁа  богатѹ  ѹбогѹмѹ.  рабѹ  свободѣ. аште  богатъ с. нмже вꙙште сътворш ѹбогааго С 491.22—23, 24 ѹбогꙑ ѹбо въ дрꙙхльствѣ. богатъ же вь весел С 492.23 по то се муро не бꙑстъ продано на трехъ сътѣхъ днархъ  дано ѹбогꙑмъ С 425.21—22 3. Смирен, покорен, слаб, беззащитен прм мꙙ да прославтъ сꙙ мꙙ тво. мноѭ ѹбогꙑмъ рабомъ твомъ С 103.20— 21 свꙙтъ с боже. же божьствомъ свомъ съпѹствꙑ ѹбогѹѹмѹ алеѯандрѹ. помоштъ сь небесе С 164. 12—13 їулꙗн рее. моꙗ доброта  ѹкрашен  лѣпота хс стъ. же посъла агꙿгела свого  покрꙑ мꙙ ѹбогѫѭ ꙗко ѹпꙿвахъ на н҄ь С 5.5 Прост, обикновен. м бо пъваѭште (!) ... нъ доброродьствомъ л. нъ ѹбоꙁ  отъ ѹбогъ С 442.12 4. Прен. Ограничен, несъвършен цръквънꙑѧ дѣт окрьсть стоѧштꙙ.  аѭште словесънааго беꙁ льст млѣка словес. съсъ ѹма свого дамъ. не да накръммꙑ хъ. ѹбоꙁ бо смъ  ншт словесꙑ. нъ да любьве  ꙁно прѣставмъ С 384.28 М З А СК СП СЕ С Гр πένης πτωχός πενιχρός ταπεινός εὐτελής ἄπορος Нвб убог остар ОА ВА БТР АР РРОДД Срв Убогово МИ ЕА