Старобългарски речник
ѹблажт 
ѹблажт -ѹблажѫ -ѹблажш св 1. Направя, сторя добро ѹблаж гі благоволеньемъ твоімъ сона. ї да съꙁіждѫтъ сѩ стѣнꙑ. їмъскꙑ СП 50.20 ѹблаж гі благъімъ. ї правꙑмъ срцмь СП 124.4 2. Окажа благоволение, облагодетелствам гь сꙸхранітъ і  жвітъ і. ї ѹблажітъ і на ꙁемлі. ї не прѣдастъ его вь рѫцѣ врагомъ его СП 40.3 дарꙋ намь благость. ст крьⷭте апоⷭломь похвало ... прѣлⷣежѫщ на поклонене дьнесь. вьсе вселенно. поⷭтьнмь врѣменемь ѹблаж наⷭ ТФ А 5 ранꙑ крстъ свъ на тѣлѣ своемь ност ... онъ вꙿсемѹ мрѹ. ѹобраꙁвь немь добродѣанѣ. ꙇстнꙿно творт ... ѹблаж  бьдѧща. дѣлаѭща. съпѧща. въстаѭща. въ псалъмѣхъ.  въ пѣньхъ СЕ 94b 10 мат бѹ благоⷭловленаѣ. ѹблаж дшѫ моѫ. еѫже лѫкав понорьлв ꙁьлоѹб. ѡкаѣнаго мѧ ѹловьль.  ада спасеш мѧ. да словославлѫ тѧ. многопрѣпѣтаѣ ТФ А 14 ꙗко тꙑ с богъ днъ надъ вьсѣм цѣсарьствм насел҄енꙑѧ ... ꙁъхват же ꙁъ огн҄ѣ палꙙшта любостраньнааго лота. крѣпькааго же трьпѣнмъ ѹблажлъ с їѡва С 232.19 3. Възславя, облажа бѫді їмѩ его блствено въ вѣкꙑ. прѣжде слъньца прѣвꙑваетъ імѩ его. ї въꙁблагоствѩтъ сѩ о немь вьсѣ колѣна ꙁемьскаѣ. вьсі ѩꙁꙑці ѹблажѩтъ і СП 71.17 СП СЕ ТФ С Гр ἀγαϑύνω μακαρίζω ἐξευμακαρίζω χαριτόω ѹблажіт Нвб Срв облажа, облажавам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР