Старобългарски речник
ѹбꙗт 
ѹбꙗт -ѹбьꙗѭ -ѹбьꙗш несв ѹбꙗѭ -ѹбꙗш Убивам, умъртвявам, погубвам дѣлателе же егда ѹꙁьрѣшѧ снъ. рѣшѧ вь себѣ. сь естъ наслѣдънкъ. прдѣте ѹбмъ і (вм. ѹбѣмъ і, Ягич, с. 77, бел. под линия). ꙇ ѹдръжмъ достоѣне его М Мт 21.38 З, А. Срв.Мк 12.7 М, З;Лк 20.14 М З ꙇ пакꙑ ного посъла  того ѹбшѧ нꙑ мъногꙑ. овꙑ бѭште овꙑ же ѹбѣѭште М Мк 12.5 З доколѣ належіте на лвка ѹбьѣете въсі вꙑ СП 61.4 Изч М З СП Гр ἀποκτείνω φονεύω Вж. при ѹбват Нвб