Старобългарски речник
ѹбтел҄ьньскъ 
ѹбтел҄ьньскъ -ꙑ прил Който се отнася до убийците вѣстъ ѳома арꙗ. вѣстъ  отъгонтъ. не прмлетъ ьст блаꙁньнꙙ. не вьлаꙁтъ въ ѹбтел҄ьнъскѫ пештерѫ С 510. 3—4 Изч С Гр τῶν φονέων ѹбтельнъскъ Нвб Срв убивателен остар НГер