Старобългарски речник
ѹбтел҄ьньскъ
ѹбтел҄ьньскъ
-ꙑ
прил
Който се отнася до убийците
вѣстъ ѳома арꙗ. вѣстъ отъгонтъ. не прмлетъ ьст блаꙁньнꙙ. не вьлаꙁтъ въ ѹбтел҄ьнъскѫ пештерѫ
С
510. 3—4
Изч
С
Гр
τῶν φονέων
ѹбтельнъскъ
Нвб
Срв
убивателен
остар
НГер