Старобългарски речник
ѹбца 
ѹбца -ѧ м Убиец; човек, който убива а про мъше рабꙑ его досадшѧ мъ  ꙁбішꙙ ѩ. слꙑшавъ цср тъ раꙁгнѣва сѧ  посъла воѩ своѩ. погѹб ѹбцѧ тꙑ. ꙇ градꙑ хъ ꙁажьже М Мт 22.7 З, А. Срв. СЕ106b 2 не вьꙁьрі же на жідовъскѫѭ ꙁълобѫ. ні ѣко благодѣтелѣ осѫждаѭште. ꙇꙁбавлѣѭтъ ѹбіцѫ. нъ ѣко наѧтъкъ осѫжденью. наѧтъкъ осѫжденꙑмъ бꙑстъ свобода К 10b 37 нъ въ тъ асъ вь н҄ьже жꙁнь на дрѣвѣ пргвоꙁдшꙙ. вь н҄ьже бесьмрьтьнааго съ мрьтвьц положшꙙ. вь н҄ьже господьн҄ь ѹбцꙙ ꙁапеатьлѣшꙙ гробъ С 472.22 Изч М З А СЕ К С Гр φονεύς μιαιφόνος ѹбца ѹбіца Нвб Срв убиец м убийца ж ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР