Старобългарски речник
ѹаръ 
ѹаръ -а м ЛИ Уар — християнин, умр. мъченически [ок. 304 г.] в Египет по времето на имп. Максимиан [284—305 г.]. Пр. на 19 октомври [през IX—X в. на 19 и 25 октомври] мⷺца октⷠо ҃д҃. стѹю мⷱкѹ маркана  мартѹра...  стааⷢ. мⷱка нестора въ солѹнѣ  мⷱка ѹара А 124b 7 Изч А Гр Οὔαρος