Старобългарски речник
ѹалъ
ѹалъ
-а
м
ЛИ
1. Валент — римският император Цезар Флавий Валент Август [364—378 г.]
тъгда цѣсарь ѹалъ. тъ събъравъ воѧ своѧ. готовьꙗше сꙙ ꙁт на сѫпостатꙑ
С
191.21
ꙁълодѣ бо ѹалꙿ. прѧ сѫдъ подобьнъ тебѣ кѹпьно съ препостомъ
С
198.18
сърѣтꙿша цѣсара съповѣдаста мѹ вьсе же о свꙙтѣѣмь сак҄. о прорцан го же вь лце глагола окаанѹѹмѹ ѹалѹ
С
198.27
2. Валент — един от 40–те кападокийски воини, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308— 324 г.]. Пр. на 9 март
бѣахѫ же вон кападок҄скꙑѧ странꙑ ... сломъ ҃м. непобѣдьн добі вь ратехъ. а се мъ мена ... горкон. ѹалъ. ѹлꙗн
С
69.12
С
Гр
Οὐάλης
ѹалꙿ