Старобългарски речник
ѹалерꙗнъ 
ѹалерꙗнъ м ЛИ 1. Публий Лициний Валериан [род. 193 г.] — римският император Цезар Публий Лициний Валериан Август [253—260 г.] отъ многъ  раꙁленъ градъ. похꙑштеномъ бꙑвъшемъ крьстꙗномъ. вь врѣмена декꙗ цра  ѹалерꙗна С 97.28 2. Валериан — един от 40–те кападокийски воини, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март бѣахѫ же вон кападок҄скꙑѧ странꙑ ... сломъ м҃. непобѣдьн  добі вь ратехъ. а се мъ мена ... ѳеѡфл. валерꙗнъ С 69.17 Изч С Гр Οὐαλλεριανός валерꙗнъ