Старобългарски речник
ѹалентъ 
ѹалентъ -а м ЛИ Валент — дякон в Кесария Палестинска, умр. мъченически с презвитер Памфил, Порфирий и др. по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 16 февруари мⷺца тоⷢ ҃е҃ꙇ. стъх мⷱкъ. памфла ѹалента павла порфла селевка А 142b 14—15 Изч А Гр Οὐάλης εντος