Старобългарски речник
ѹIII 
ѹ предл род 1. За означаване на лице или място, в близост до което се намира нещо или става нещо: при, до, пред ꙇсъ же вѣдꙑ помꙑшлене срдца хъ. премъ отроѧ постав е ѹ себе М Лк 9.47 З марѣ же стоѣше ѹ гроба вьнѣ плаѫшт сѧ ... прне въ гробъ ... ꙇ вдѣ дъва анћла въ бѣлахъ сѣдѧшта. едного ѹ главꙑ. ꙇ едного ѹ ногѹ. ꙇдеже бѣ лежало тѣло сво М Йо 20.11—12А гда сѫꙙтъ вно. радѹѭтъ сꙙ ꙁѣло ꙗко ѹ свохъ сѫтъ с дома лежал С 267.18 За означаване на мястото на действието. гласъ ѹ рама слꙑшанъ бꙑстъ СК Мт 2.18 За означаване място на действието, което се свързва с лице, общност: у, при. молѣаше і фарсѣі етеръ. да обѣдѹетъ ѹ н҄его М Лк 11.37 З бꙑхъ ѣко ловѣкъ бес помошті ѹ мрътвꙑхъ свободь СП 87.5 2. При посочване на лице, в чието владение се намира или става нещо: в, у, при ѣко ѹ тебе естъ дръжава. ꙇ въ рѫцѣ дръжш вꙿсѧ конꙿцѧ. влко вꙿседръжтелю СЕ 64а 7 водꙑ же ѹ н҄ею бъхꙿма не бѣаше С 547.29 3. При посочване на лице, от което се иска, получава, взема нещо: от просѧштѹмѹ ѹ тебе да. ꙇ хотѧштаго отъ тебе ꙁаѩт не отъврат М Мт 5.42 З, А, СК. Срв.Лк 6.30 М З словомъ наоъш (!) сѧ. ѹ павла бгоневѣстⷪ҇.  вѣрѫ ѹтвръждъш ѹ петрⷶ҇ бгоꙁванаѣ пръвомѫенца ѣв сѧ Е 36а 4,5 гъ рее къ мнѣ снъ моі есі тꙑ аꙁъ днесъ родіхъ тѩ. просі ѹ мне  дамъ ті ѩꙁъкъ. достоѣнъе твое і одръжанье твое конець ꙁемⷧѩ СП 2.8 тебѣ сѧ молмъ ꙇ ѹ тебе просмъ. гі бже в҄седръжтелю СЕ 9а 8 г а бьі бьілъ сьде не бьі ѹмрълъ м братъ.  нꙑнꙗ рее вѣдѣ ꙗко же просш ѹ отьца дастъ т С 306.26 Срв. С307.23 С308.11 слꙑшавъ же мѫжъ нѣкто доброговѣнъ. менемъ аудсотъ. ꙗко съконьаста сꙙ стаꙗ. їѡна  варахс. прде  скѹп ѹ стражъ тѣлесѣ стѹю. пꙙть сътъ  тр сьребрьнкꙑ давъ С 270.25 4. При посочване на лице, спрямо което се определя, сравнява: пред ѣко раꙁгорѣ сѩ сръдьце мое ѫтроба моѣ іꙁмѣтъ сѩ. ї аꙁъ ѹніьженъ і не раꙁѹмѣхъ. ѣко скотъ бꙑхъ ѹ тебе СП 72.22 мѫдрость бо ловѣъска. ѫродьство ѹ бога стъ С 183.4 ѹ прѣльст бꙑт πλανάομαι Заблуждавам се он же рѣшꙙ. н нъ обꙑа отецъ нашхъ ѹвѣр насъ. онъ же кь н҄мъ. нъ отꙿц ваші акꙑ бесловесънаꙗ жвотъна ѹ прѣльст бѣахѫ. не сѫште въ раꙁѹмѣ стінꙿнааго бога С 27.16—17 М З А СК О Е СП СЕ К С Гр παρά πρός ἐπί ἐν ὑπό ἀπό Нвб у ОА ВА АК Бот НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА