Старобългарски речник
ѹII 
ѹ междум ѹ гор҄е мьнѣ οἴμοι О, горко ми, тежко ми; о, горкият аз, нещастният аз въсплакавꙿш горцѣ  въꙁдъхнѫвꙿш прпаде къ ногама стааго.  рѫкама свома бѭшт сꙙ въ прьс вьпꙗше. ѹ горе мьнѣ окаанѣ.  отъмненѣ. ѹ горе мьнѣ ꙗко сьнѣдь смъ огнꙗ вѣнааго. ѹ горе мнѣ ꙗко жште смъ дꙗвол҄е. стꙑ же ѹжастьнъ протвѫ томѹ бꙑвъ. рее к н҄е. вьстан жено С 517.6, 7, 8 стꙑ опеал сꙙ дѹшеѭ  въсплака глꙙ. ѹ горе мнѣ еда кол гь. мене грѣшьнааго  ѹбогааго въстꙙжетъ С 568. 12 онъ же ... горꙿко въꙁдъхнѫвь рее. ю горе мьнѣ окаꙗнѹѹмѹ. како вьꙁьрѫ на небо С 523.25 Изч С ю Нвб у! ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР