Старобългарски речник
туръ
туръ
-а
м
МИ
Тир, пристанищен и търговски град във Финикия
горе тебѣ хораꙁнъ. горе тебѣ вдьсада. ѣко аште въ тѵрѣ сдонѣ. бшѧ слꙑ бꙑлꙑ бꙑвъшѧѩ въ ваѭ. древле ѹбо въ врѣтшт попелѣ сѣдѧште покаал сѧ бшѧ
М
Лк 10.13
З.
Срв.Мт 11.21
М
З
ꙇ отъ лма. ꙇ отъ дѹмѣѩ. ꙇ съ оного полѹ оръдана. ꙇ сѫште о тѵрѣ сдонѣ. мъного мъножъство. слꙑшавъше елко творѣше прдѫ къ немѹ
М
Мк 3.8
З
обае тѵрѹ сдонѹ отърадьнѣе бѫдетъ на сѫдѣ. неже вама
М
Лк 10.14
З.
Срв.Мт 11.22
М
З
се ноплеменънц тѹръ. люде етѡпъстї с (б)ꙑ бꙑшѧ тѹ
Е
27а 4
се ꙇноплеменьніці тѹръ
СП
86.4
Изч
М
З
Е
СП
Гр
Τύρος
тѹръ
тѵръ