Старобългарски речник
тѫтьнъ 
тѫтьнъ -а м Тътен, бумтене тѫтьнъ же гласа слꙑша слꙑшааше сꙙ о деснѫѭ  о лѣвѫѭ глаголꙙ. мѫжа сꙙ  крѣп сꙙ алеѯандре о мен момъ С 162.17 Изч С Нвб тътен ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА