Старобългарски речник
тѫжт 
тѫжт -тѫжѫ -тѫжш несв 1. Тъжа, тъгувам тъгда прде с ... ꙇ поемъ петра.  оба сна ꙁеведеова. наѧтъ скръбѣт  тѫжт М Мт 26.37 З, А, СК. Срв.Мк 14.33 М З гі ѹслꙑші молітвѫ моѭ ... не отъвраті лца твоего. отъ мне. въ нъже денъ тѫжѫ пріклоні ко мнѣ ѹхо твое СП 101.3 ѹслꙑша же  крьстꙗнꙑ цѣсарь ѳеѡдѡс о н҄емъ ꙗко ѹже ѹсьпе.  тѫжааше ꙁѣло. посъла же кръкꙑгѫ да въложвъше вь н҄ѫ ьстьно тѣло прѣподобънаго С 208.12 Съжалявам. сꙗ же плакааста сꙙ  тѫжааста о томь же сътворста ꙁьло много С 211.21—22 2. Мъча се, измъчвам се, страдам  плакаахѫ сꙙ тѫжꙙште отъ болѣꙁн паленꙗ.  лежꙙште прѣдъ ногама молꙗхѫ сꙙ мѹ да ослабтъ мъ отъ многꙑѧ болѣꙁн С 39.14  матеремъ срьдьца болѣꙁнѭ сьвваахѫ сꙙ. гда въ матерехъ прьсехъ. дѹхъ тѫжааше болѣꙁнѭ. пргвожденъ С 397.21  аб прдетъ въ манастꙑрь самъ блаженꙑ патрк еппъ ... молтъ раба бжьꙗ. тѫжааше же болм. ꙗкоже дноѭ отълѫвъ себе.  ꙁаклювъ въ пѹстꙑн҄ нкаможе нколже ꙁ н҄еѧ ꙁлаꙁвъ С 561.15—16 3. Прич. сег. деят. като прил. тѫжѧ κατεπειγόμενος Тъжен, натъжен божъствънꙑ же їѡаннъ не хотѣаше т тамо. отцѹ нашемѹ не сѫштѹ тѹ савѣ. нъ манастꙑра отъшъдъша ꙗкоже рѣхомъ. тѫжꙙштааго же брата отт хотꙙшта ѹвѣштавааше глагол҄ꙙ С 290.11 М З А СК СП С Гр ἀδημονέω ϑλίβομαι ἀνιάομαι παρενοχλέω ἀγωνιάω ὀδυνάομαι Нвб тъжа ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА