Старобългарски речник

тѧтва

тѧтва -ꙑ ж Тетива, част от лък  копьмъ пронъꙁъшѹѹмѹ бжꙗ ребра ... тѹ съкрѹш дръжавѫ лѫкомъ го. гда кръстъ ꙗко лѫкъ бжꙗма рѫкама. ѫꙁам ꙗко тꙙтвоѭ налꙙе С 462.25 Изч С Гр νευρά тꙙтва Нвб тетива ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА тeтиво ср НТ