Старобългарски речник
тѧжьцѣ 
тѧжьцѣ нареч 1. Тежко, трудно, с усилие ѹдебелѣ бо срьдьце люд схъ.  ѹшма тꙙжьцѣ слъшашꙙ С 334.23 2. Заплашително, свирепо вовода же повелѣ посълат вонꙑ  їꙁвест ї с храма. тꙙжьцѣ бо скръжътааше ꙁѫбꙑ на н҄ь С 22.23 Изч С Гр βαρέως ᾿επαχϑῶς тꙙжьцѣ Вж. при тѧжько Нвб