Старобългарски речник
тѧжькосрьдъ
тѧжькосрьдъ
-ꙑ
прил
Коравосърдечен, безсърдечен
снве лі доколѣ тѩжькосрді. вьскѫѭ любте сѹетьнаа ї іщете лъжѩ
СП
4.3
Срв.
СЕ73а 7—8
Изч
СП
СЕ
Калка от
гр
βαρυκάρδιος
тѩжькосрьдъ
Нвб
Срв
тежкосърдие
ср
ВА