Старобългарски речник
тѧжател҄ь 
тѧжател҄ь -ꙗ м Работник, ратай ꙇ наѧтъ мъ пртъам глт. вноградъ лкъ насад. ꙇ оград  оплотомь. ꙇ скопа толо  соꙁъда стлъпъ. ꙇ въдастъ і тѧжателемъ  отде М Мк 12.1 З ꙇ посъла къ тѧжателемъ рабъ въ врѣмѧ. да отъ тѧжателъ прметъ. отъ плодъ внограда М Мк 12.2 З он же тѧжателе къ себѣ рѣшѧ. ѣко сь естъ наслѣдънкъ. прдѣте ѹбѣмъ і М Мк 12.7 З ъто ѹбо сътвортъ гь внограда прдетъ  погѹбтъ тѧжателѧ. ꙇ дастъ вноградъ нѣмъ М Мк 12.9 З Изч М З Гр γεωργός Нвб Ø