Старобългарски речник
тѧжа
тѧжа
-ѧ
ж
Разпра, спор, несъгласие
прідетъ бо пророкъ мосі ... ꙇ ... глѧ ... пріемлѫ прѣжде еліко отъ ба власть пріемъше. добрѣ іꙁвѣдѫштеі. обрѣтаѭштхъ сѧ. въ своѩ імъ люді. тѧже [погр. вм. тѧжѧ] съ тръпѣльсвомъ ꙇспꙑтаньемь на въсѣкъ день раꙁдрѣшаѭште
К
1b 37
ꙇ длъженъ естъ вьсѣкъ крестьѣнь. съ говѣньемь ꙇ страхомь. раъшѫѭ імѣт бо бжію ꙁаконѹ стѹмѹ сьѭ сѫдіт. съ вьсѣкоѭ обрѣтаѭштѭ сѧ тѧжю. ѣко(ко)же ꙁаконъ пішетъ
К
2b 25
Изч
К
Нвб
Ø