Старобългарски речник
тѧгота 
тѧгота -ꙑ ж Страдание, мъка, трудност, тегота ꙇ прѩсѧ по пѣнѧꙁѹ. премъше же ръпътаахѫ на гнъ. глѫште. како сьѩ послѣдьнѧѩ. еднъ асъ сътворьшѧ. ꙇ равънꙑ намъ сътворлъ ѩ ес. понесъшемъ тѧготѫ дьне  варъ М Мт 20.12 ЗI А тꙑ повелѣ вь себѣ мѣсто. црквънꙑмъ свⷳ҇ѧнкомъ. подъмат тѧготꙑ нашѧ. ѣкоже рее аплъ т бо бьдѧтъ о дшахъ вашхъ СЕ 67b 17 прдѣте къ мнѣ рекъ. вꙿс обрѣменен тѧготоѭ. хъ вꙑ ꙁоветъ спѣшъно СЕ 85b 16 Обреченост. дрѣвъное въ съмрьть ѭ прѣлагаѭтъ. на съмрьть хотѧште въꙁвѧꙁат тѧготѫ. не домꙑшлѣахѫ же сѧ крста К 11а 13 Изч М З А СЕ К Гр βάρος Нвб тегота ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА