Старобългарски речник
тѣснъ
тѣснъ
-ꙑ
прил
Тесен
коль ѫꙁъка тѣснъ пѫть въводѧ въ жвотъ. ꙇ мало хъ естъ же обрѣтаѭтъ
М
Мт 7.14
З
А
подвѕате сѧ вънт сквоꙁѣ тѣсна(ѣ)а врата. ѣко мъноѕ глѭ. вьꙁщѫть вьнт не въꙁмогѫтъ
М
Лк 13.24
З,
А, СК. Срв. СЕ69b 17—18
ꙇ пакꙑ рее подвꙁате сѧ вьнт ... мало же естъ тѣхъ ꙇже обрѣтаѭтъ. тѣснꙑхъ же тѣхъ вратъ. ꙇ скръбънааго пѫт. се сѫтъ дѣла. алъкане жѧдане
СЕ
69b 20
тако жт жвъ блаженꙑ пон ... такомѹ же достонъ бꙑстъ коньцѹ. велкааго подвга побѣдвъ. проде тѣснꙑмі двьрьм. на шрокъ велкъ свѣтъ
С
142.2
Изч
М
З
А
СК
СЕ
С
Гр
τεϑλιμμένος
στενός
тѣсьнъ
Нвб
тесен
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
ДА
Срв
Тясното
МИ
Тесна лъка
МИ
ХХ,ЛИМР
Тесното
МИ
Тесно рече
МИ
ВП,ТО
Тесна̀та усойна
МИ
Теснината
МИ
Тясната рътлина
МИ
Теснѝ дол
МИ
Теснѝ рът
МИ
ЙЗ,МИПан
Тесни алча̀к
МИ
Тесните ниви
МИ
ЙЗ,МИПир