Старобългарски речник
тѣснъ 
тѣснъ -ꙑ прил Тесен коль ѫꙁъка  тѣснъ пѫть въводѧ въ жвотъ. ꙇ мало хъ естъ же  обрѣтаѭтъ М Мт 7.14 З А подвѕате сѧ вънт сквоꙁѣ тѣсна(ѣ)а врата. ѣко мъноѕ глѭ. вьꙁщѫть вьнт  не въꙁмогѫтъ М Лк 13.24 З, А, СК. Срв. СЕ69b 17—18 ꙇ пакꙑ рее подвꙁате сѧ вьнт ... мало же естъ тѣхъ ꙇже  обрѣтаѭтъ. тѣснꙑхъ же тѣхъ вратъ. ꙇ скръбънааго пѫт. се сѫтъ дѣла. алъкане жѧдане СЕ 69b 20 тако жт жвъ блаженꙑ пон ... такомѹ же  достонъ бꙑстъ коньцѹ.  велкааго подвга побѣдвъ. проде тѣснꙑмі двьрьм. на шрокъ  велкъ свѣтъ С 142.2 Изч М З А СК СЕ С Гр τεϑλιμμένος στενός тѣсьнъ Нвб тесен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв Тясното МИ Тесна лъка МИ ХХ,ЛИМР Тесното МИ Тесно рече МИ ВП,ТО Тесна̀та усойна МИ Теснината МИ Тясната рътлина МИ Теснѝ дол МИ Теснѝ рът МИ ЙЗ,МИПан Тесни алча̀к МИ Тесните ниви МИ ЙЗ,МИПир