Старобългарски речник
тѣлесьнъ 
тѣлесьнъ -ꙑ прил 1. Телесен, физически, плътски отвръꙁе сѧ небо. ꙇ сънде дхъ стꙑ тѣлесънꙑмъ ꙁракомъ. ѣко голѫбь на нь М Лк 3.22 З гі бже слъ. посѣт братѩ нашеѩ ... ꙇꙁбав ѩ отъ вꙿсеѩ болѣꙁн. ꙇ недѫга дшевъна  тѣлесъна СЕ 26b 3 влко ... ꙁбав нꙑ отъ вꙿсего темъна  нощьнааго страстотръпѣ. ѹстав ѹстръмⷧенѣ страст. ѹгас тѣлесъное раждежене СЕ 38а 5 бѣса горꙑ дшѫ нашѫ бѹѭ творітъ. творітъ вьсѧ. не вѣдѣтꙇ  себе іскрънхъ ꙇ тѣлесънаго обꙑаѣ К 4b 13 нꙑ стъ богъ далъ  рѫцѣ  ноꙁѣ.  тѣлесьнѫѭ моштъ.  ѹмъ  съмꙑслъ С 379.4—5 водонось же на рамѹ носꙙ. н о дховьнѣ слѹжьбѣ лѣнѣаше сꙙ. ѧꙁꙑкомъ бо ѭ съвръшааше. да н тѣлесънꙑѧ слѹжбꙑ оскѫдтъ страньнꙑмъ С 550.15 Природен, естествен. же дѣвц родт. не прꙙштъш сꙙ къ мѫжѹ. вꙑше того стъ ꙁакона тѣлесънааго С 250.7 2. Материален, веществен тѣлесъно бо богатъство съ трѹдомъ  болѣꙁнѭ велкоѭ обрѣтатъ сꙙ С 160.3 не брашна. нъ вол҄ѫ днѫ.  сьвѣсть стѫ. нѣстъ нꙿсоже тѣлесьна кѹпт. нъ вьсе дѹховьно С 493.16 тѣлесьнаꙗ трѣбованьꙗ Потребното за физическото съществуване нъ  накаꙁанемь на къжъдо день ѹтвръждаѩ его. ꙇ тѣлесънаа трѣбованѣ обло подава. с бо творѧ многѫ мѣт ꙇмаш мъꙁдѫ СЕ 83b 2—3 М З СЕ СС К С Р Гр σωματικός [τοῦ] σώματος [τῶν] σωμάτων τῆς φύσεως тѣлесънъ Нвб телесен ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ЕА