Старобългарски речник
тьнъкъ
тьнъкъ
-ꙑ
прил
същ
тьнъа
ср
ед
Най–малкото, най–незначителното
обраꙁа въꙁдрастъ. отъ н҄хъ менѹмааго. реетъ кто любо тънъа вдꙙ. абь томѹ ꙁвѣштанѹ бꙑт. гда вел слꙑ бжѧ авѣ хоштетъ бꙑт. ꙗко не вь велъствѣ тѣлесъ. л въ въꙁдрастѣ тѣлесъ лшенꙑхꙿ. въсѣлꙗтъ сꙙ бжꙗ благодѣть
С
546.4
Изч
С
тънъкъ
Нвб
тънък
ОА
ВА
АК
Бот
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР