Старобългарски речник
тьмьньнъ 
тьмьньнъ -ꙑ прил Тъмничен, който е свързан с тъмницата посъла кнꙙꙁъ ноштѭ. да вдꙙтъ аште ста ѹморена свꙙтаꙗ ꙁвѣрьм. пршъдъше же посълан къ двьремъ тьмнънꙑмъ послѹшатъ. ѹслꙑшашꙙ ꙗ поѭшта  хвалꙙшта бога С 184.3—4 їѡсфа помꙙнѫвъше.  свѣтъ тъ прде. свѣтѹ бо. владꙑка хрстосъ. с тъмꙑ тьмньнꙑѧ прост го С 365.11—12 тьмьньнꙑ стражь δεσμοφύλαξ, δεσμώτης Тъмничар, пазач в тъмница свꙙтаꙗ же благословста господа.  тако пѧста брашъна. ꙗкоже  тьмньнꙑмъ стражемъ вдѣвъшемъ свѣтъ. въскот вьнѫтрь.  стньнѣ вдѣт свѣтъ С 182.16— 17 прблжвъша сꙙ къ тьмнц. деже вьс крьстꙗн ꙁатворен бѣахѫ.  прпадъша къ тьмньнѹѹмѹ стражѹ молꙗста . да вьндета въ тьмнцѫ С 255.23—24 храмна тьмьньнаꙗ δῶμα τῆς φυλακῆς Затворническа килия пршъдъше же посълан ... вьꙁлѣꙁошꙙ на храмнѫ тьмньнѫѭ ...  вдѣшꙙ свꙙтаꙗ сѣдꙙшта С 184.7 С Гр τῆς φυλακῆς тьмнънъ тьмньнъ Нвб тъмничен ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР