Старобългарски речник
тьмьнца 
тьмьнца -ѧ ж Тъмница, затвор влко послѹша грѣшънааго с раба ... ꙇ вꙿсѧ ꙇже въ како бѣдѣ ... л вь плѣнѣ. л вь темьнц. да ꙁбавш ѩ отъ вꙿсеѩ напаст СЕ 79b 14 ꙗкоже покаат сꙙ стражемъ. с темнцꙙ ꙁвест ѧ пакꙑ напрѣждъ. он же прѣбꙑшꙙ рекше слава господѹ. сълѹ бо сꙙ намъ се на добро С 134.10 дъва брата варахс  їѡна менемь нарцама. мѫжа правьдва ... прблжвъша сꙙ къ тьмнц. деже вьс крьстꙗн ꙁатворен бѣахѫ С 255.21 въстанѣте дѣте отъсѫдѹ. отъ работꙑ въ своботѫ. (!) отъ тьмнцꙙ въ вꙑшн ерѹсалмъ. отъ ѫꙁꙑ къ богѹ С 470.15—16 Образно. їѡанъ велкꙑ  бол вьсѣхъ пророкъ ...  проповѣднкъ жвꙑмъ  мрътвꙑмъ. посъланꙑ отъ тьмнцꙙ родовꙑ. въ тьмнцѫ дѹшевънѫѭ С 461.12—13 въсадт въ тьмьнцѫ, въврѣщ въ тьмьнцѫ ἀποτίϑημι ἐν φυλακῇ [τῷ δεσμωτηρίῳ], βάλλω εἰς [τὴν] φυλακήν, βάλλω ἐν τῇ φυλακῇ, κατείργω ἐν φυλακῇ, ἐμβάλλω εἰς τὸ δεσμωτήριον, βάλλω ἐν τῇ φρουρᾶ, καταδίκῃ βάλλω, τὴν φυλακὴν οἰκέω Затворя, хвърля някого в тъмница клеврѣтъ молѣше  глѧ. потръп на мънѣ  вьсе въꙁдамъ т. онъ же не хотѣше. нъ ведъ въсад  въ темьнцѫ. доньдеже въꙁдастъ емѹ вьсь длъгъ М Мт 18.30 З А СК ꙇродъ бо емъ оанна съвѧꙁа . ꙇ въсад  вь темьнцѫ М Мт 14.3 З въꙁъпшѧ же въс народ глѭште. вьꙁьм сего отъпѹст же намъ варавѫ. ꙇже бѣ ꙁа еднѫ крамолѫ бꙑвъшѫѭ въ градѣ  ѹбство въвръженъ въ темьнцѫ М Лк 23.19 З слꙑшавъ же то кнꙙꙁъ повелѣ въсадіт ꙗ въ темнцѫ.  вергꙑ наложіт ма на вꙑѭ С 181.22—23 повелѣ лѣшт ꙁдрова.  въ темꙿнцѫ въврѣшт С 6.23—24  въвръженѹ бꙑвъшѹ въ темнцѫ С 187.1 стрѣгѫще тьмьнцѫ οἱ ἐπὶ τῆς φυλακῆς Стража, охрана на затвор, тъмничари менемь еутухꙗкъ. сѫштемъ ѹбо мъ въкѹпь. ѹвѣдѣшꙙ стрѣгѫшт тъмнцѫ. ꙗко прносмааго от вѣрънꙑхъ не въꙁмаѭтъ піѡнїна ꙙдь С 133.29 М З А СК СЕ С Гр φυλακή δεσμωτήριον φρουρά πραιτώριον εἱρκτή ἡ τῆς εἱρκτῆς φρουρά темьнца темнца тьмнца темꙿнца тъмнца Нвб тъмница ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА темница остар диал НТ АК Дюв НГер ЕтМл ДА Срв Темниците МИ ЙЗ,МИПир