Старобългарски речник
тьлт 
тьлт -тьлѭ -тьлш несв 1. Разяждам, унищожавам не съкрꙑвате себѣ съкровшта на ꙁем. ꙇдеже ръвъ  тьлѣ тьлтъ. ꙇдеже тате подъкопаваѭтъ  крадѫтъ М Мт 6.19 З А СК съкрꙑвате себѣ съкровшта на нбсе. деже н ръвь н тьлѣ тьлтъ М Мт 6.20 З А СК съкровште не скѫдѣемо на небсхъ деже татъ не прблжаатъ сѧ. н тьлѣ тьлтъ М Лк 12.33 З А СК 2. Прич. сег. деят. като прил. тьлѧ ὁ φϑοροποιός Унищожителен, пагубен, смъртоносен мъноꙁ влъц обьходѧтъ въ одеждахъ овьахъ ...  обраꙁъмь беꙁълобнꙑѧ прѣльщаѭще. тьлѧштмъ неестьꙗ отъ ꙁѫбъ облваѭтъ (ꙗдъмь) Х IIАб 23—24 Изч М З А СК Х Гр ἀφανίζω διαφϑείρω Вж. при тьлѣт Нвб