Старобългарски речник
тьлтел҄ь 
тьлтел҄ь -ꙗ м Разрушител, унищожител, развратител ꙇ дрѹгаа вꙿсѣ плодънаа ꙁълобѣ. ꙇхъже рад грѧдетъ гнѣвъ бже ... ꙇ ѹкорент сѧ вь нхъ нанаетъ. тьлтель дшъ СЕ 91b 24 Изч СЕ Гр φϑορεύς Нвб Ø