Старобългарски речник
тꙑсѧщьнъ
тꙑсѧщьнъ
-ꙑ
прил
Хилядолетен, който е на хиляда години
повѣдѣ ꙗвѣ. шесть на десꙙте лѣтъ ѹбо сѫштѹ блаженѹѹмѹ връстоѭ. тꙑсꙙштънѹ же раꙁѹмънѫѭ хꙑтростѭ. прведе сꙙ самъ ꙗко нѣкака ста самоꙁвольна жрътва
С
272.30
Изч
С
Гр
χιλιονταετής
тꙑсꙙштънъ
Нвб
Срв
тисещилетен
книж
остар
РРОДД
тисещилетие
ср
книж
остар
ОА
ЕтМл
РРОДД