Старобългарски речник
тъьнъ 
тъьнъ -ꙑ прил 1. Еднакъв, който е със същите качества лаꙁаре д вънъ  мрьтвꙑ въста.  тъьнъ бꙑстъ съ не ѹмьръшм С 317.21 градъ ѹбо стъ мѫенкъ. градъ бж. гоже хꙑтрецъ  сьдѣтел҄ь бъ. вꙑшьн҄ їерѹсалмъ. свободънꙑ мат павьлова  тьенъ го С 84.15— 16 онъ же прмъ го оглас го словесꙑ дховънꙑм  бѣаста оба на многа лѣта тъно въꙁдръжан дръжꙙшта С 547.22 2. Равен, равностоен, с равни достойнства пото малꙑ глагол҄ꙙ мало даш отъ мра сего. о вꙿсемь мрѣ мꙑ небрѣжемъ. не сѫтъ намъ тъьна вдмаа желамꙑѧ надеждꙙ С 87.25—26 мноꙁ бо отъ новѣрънꙑхъ глагол҄ѫтъ. ꙗко не тъьнъ сꙑнъ отьцѹ С 303.10 нѣстъ бо нкꙑ же трѹдъ на(ш.) тьенъ твое мⷧ҇стън Р VII 4.9 3. Като същ. тъьно ср ед ὅμοιος Същото; това, което е равностойно л мнꙙтъ тъно стъ своѧ грѣхꙑ же нꙑнѣ страха рад ловѣьска творꙙштмъ С 127.1 же сѫтъ тъьн акꙑ  вꙑ τὸ ὁμοιοπαϑές Тези, които са равнопоставени на вас правдѫ поьтѣте. же сѫтъ тън акꙑ  вꙑ поꙁнате. ꙁакономъ вашмъ послѣдѹте С 138.4 тъьнъ бꙑт ἐξισόομαι Подобен съм, равноценен съм нтоже отъ вьсего того тъьно стъ. блаженъства праведънꙑхъ. с бо ммоходꙙтъ. а наша прѣбꙑваѭтъ С 87.30 С Р Гр ἴσος ὅμοιος παραπλήσιος ἀντάξιος ὁμοίως тьенъ тънъ Нвб точен ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА