Старобългарски речник
тъьнкъ
тъьнкъ
-а
м
Връстник; човек, който е на същите години като друг
юношꙙ да тъꙿнкꙑ подражаѭтъ. отꙿц же да помолꙙтъ сꙙ тацѣхъ отрокъ отьц бꙑт
С
95.26
нъ д рее ѡ снѹ на добръ пѫть. съ тънкꙑ свом съ дрѹгꙑ свом. не отълѫ сꙙ лка
С
96.13
Изч
С
Гр
ἡλικιώτης
тъꙿнкъ
тънкъ
Нвб
Срв
точен
прил