Старобългарски речник
тъщь 
тъщь - прил 1. Празен, който не съдържа нищо гробъ. гробомъ раꙁдрѹшенье. вь немьже съмръть. мьнтъ сѧ бꙑті. а жівотъ ніетъ. коньца не ꙇмѣѩ. добрѣ естъ гробъ тъштъ. по бжю повелѣнью К 12а 3 агг҄елъ бо господьнь съшедъ сь небесе. прстѫпвъ отъвал камꙑ отъ двьр гробѹ ... вдѣшꙙ гробъ тъгда тъштъ тѣла С 444.29—30 Образно. да сповѣдѩтъ сѩ гю мілості его.  юдеса его сномъ лвемъ. ѣко насꙑтілъ естъ дшѫ тьщѫ.  дшѫ лаѫщѫ їсплъні благъ СП 106.9 2. Който не е получил печалба, придобивка вноградъ лкъ насад ... ꙇ въдастъ і тѧжателемъ ... ꙇ посъла къ тѧжателемъ рабъ ... да отъ тѧжателъ прметъ. отъ плодъ внограда. он же емъше  бшѧ  посълашѧ тьшть М Мк 12.3 З. Срв.Лк 20.10 М З 3. Прен. Празен, лишен от смисъл, безсмислен ꙇ всѣхъ пеале мръскꙑхъ. ꙇмѣнѣ. тьщѧѩ сѹетънꙑѩ сласт же  славꙑ. отвръꙁ же сѧ не тъкъмо реенꙑхъ прѣжде. нъ еще  своеѩ дшѧ СЕ 90а 3 то же стѹмѹ і блаженѹмѹ павълѹ апⷭ҇лѹ глѭштю къ вѣрънъмъ ... ꙇ нікътоже васъ да не слꙑшітъ тъштім словесꙑ. не любодѣі бо ні клеветьніці. нꙇ обідьлів цсрствіе бжіе наслѣдъствѹѭтъ К 2а 35 блюдѣте еда къто вꙑ естъ крадоводѧ прѣмѫдростѭ  тъщеѭ. лестѭ. по прѣданю лю Х IIАа 7 Срв. ХIIВб 25 4. Прен. Нищожен, низък гі бже моі ѣще створіхъ се. аще естъ неправьда вь рѫкѹ моⷷю. аште вьꙁдахъ въꙁдаѭщмъ м ꙁъло. отъпадѣмъ ѹбо отъ врагъ моіхъ тъщъ. да поженетъ ѹбо врагъ дшѫ моѭ СП 7.5 ꙁа тъще, въ тъще διὰ κενῆς, εἰς κενόν Напразно, безсмислено, безполезно ꙁбавілъ мѩ есі гі бже рѣснотꙑ. вьꙁненавідѣ хранѩштѩ сѹетьна ꙁа тъштее СП 30.6 гі бже спнѣ нашего. блгв сего. вꙿсѣмь блвенемь дховьнꙑмь. въ ꙁаконѣ твоемь. дажд емѹ не въ тъще тщ. нъ въ стнѫ бѣгат. вꙿсѣкоѩ ꙁълобꙑ СЕ 81b 15 апла главъша. съдѣствѹѭште же молмъ не въ тъште прꙙт благодѣт бжѧ вамъ.  въꙁъваномъ братеѭ гнеѭ не ѹкорт таковьіѧ бжѧ благодѣт н погѹбт толь велкꙑѧ ст ЗЛ Iа 17 М З СП СЕ К С Х ЗЛ Гр κενός σαϑρός γυμνός тъштъ тьщь тьшть Нвб Срв тще[славен] ОА ЕтМл БТР АР