Старобългарски речник
тъщетьнъ
тъщетьнъ
-ꙑ
прил
същ
тъщетьнаꙗ
ср
мн
[τὰ] κενά
Празните, безсмислените, суетните неща
въскѫѫ шѧташѧ ѧꙁꙑц. люде поѹ ... тъщетънꙑмъ
Е
20б 18
Срв.
СП2.1
К12b
19
С102.27—28
С243.18
С448.15—16
Изч
Е
СП
К
С
тъщетънъ
Нвб
Срв
тще[славен]
ОА
ЕтМл
БТР
АР