Старобългарски речник
тъщета 
тъщета -ꙑ ж Щета, вреда, загуба то можеш толко дат. лко тъштш сꙙ отꙙт. ненавждѫ такого дара тъштетѫ мѫшта С 87.18—19 творꙙ бо спѣшен болі даръ прмьтъ. ꙗкоже бо онъ же прѧ погѹбьꙗтъ. нъ не толка тъштета тъѭ праꙁдънѹѭштѹѹмѹ. нъ несътръпѣтꙗ мѫка  по мѫцѣ отъвѣтъ многъ хѹлъ наплъненъ С 377.29 подъѧт въꙁможетъ. ꙗко бо многѫ то тьштетѫ.  несътрьпмъ врѣдъ.  велкѫ бѣдѫ наводтъ не вьнмаѭштїмъ С 513.22—23 беꙁ тъщетꙑ ἀζήμιος Безупречен, съвършен малосменьна бо бѣ благодѣть. распꙙ сꙙ хрстосъ  прсно птам смъ.  насꙑштаѭште сꙙ пакꙑ просмъ.  прмꙿше любмъ.  боле стъ недостатька. беꙁъ тьштетꙑ бо благодѣть С 429.4—5 тъщетѫ сътворт πλεονεκτέω [вар. ἀδικέω] Измамя, ощетя ꙇ по ъто. ръці мі. напасть бо мі створі вельѭ. тъштетѫ мі сътворі. много м іꙁглагола К 8b 39 Изч К С Гр ζημία тъштета тьштета Нвб тъщета, тщета остар Срв щета ОА Дюв НТ ЕтМл БТР АР ЕА