Старобългарски речник
тъщеславь
тъщеславь
-ꙗ
ср
Тщеславие, суета
гда годъ насъ ꙁоветъ. не бо нъ онъ стъ събьраню на съ. да ѹбо пѹстошъ не трош сѫштхъ на кръмьѧ тъштеславьꙗ. многа бо т потрѣба тамо млость
С
373.29—30
Изч
С
Калка от
гр
κενοδοξία
тъштеславь
Нвб
тщеславие, щеславие
остар
ОА
ЕтМл
БТР
АР
