Старобългарски речник
тъщань
тъщань
-ꙗ
ср
1. Бързина, бързане
ꙇ въшедъш абе съ тъштанемь къ цсрю. прос глѭшт хощѫ да дас м. отъ него на блюдѣ главѫ оана кръсттелѣ
М
Мк 6.25
З
А
раꙁбонкомꙿ готовомъ сѫштемъ ѹбт стааго. вьнеꙁаапъ бѣсомъ многомъ сътекъшемъ сꙙ. прдошꙙ тъштанмъ стааго мѫенка конона. повелѣно бо мъ бѣ
С
38.28
2. Старание, усърдие
(жела)[...]ожде васъ. то [...] (т тъ)щан. къ ꙁ [...]ца
Е
10б 12
ѡ колко врѣмѧ (...)хомъ вь лѣнос (...)лко нъ прѣльст (...) стошьнъꙇ сь м (...) како нъ вдѧщ (...) трѹждаахѫ сѧ вь т(.)щань
Р
V 4.10—11
Грижа, загриженост.
отътолѣ ѹбо хранꙗаше сꙙ не оставьꙗт манастꙑрѣ. ходт на но мѣсто. нъ ождат цѣлт прходꙙштꙙѧ к н҄емѹ. всѣмъ тъштанїмъ страхомъ бжмъ
С
549.9
Почит, признателност.
нъ отꙿц ваші ... не сѫште въ раꙁѹмѣ стінꙿнааго бога. аште бо бꙑшꙙ го вѣдѣл. не бꙑшꙙ къ глѹхѹ неподвжьнѹ камꙑкѹ толко творл тьштан
С
27.20—21
3. Готовност, желание
шедъшѹ же мѹ на сѫдлште съ тъштанмъ. пршедъшѹ коментарсю. самъ сꙙ съвлѣе
С
140.25— 26
4.
Прен. Лъжовност, безсмисленост, заблуда
ѹмꙑ бо хъ прѣльштенꙗ. меъ тъштаню. ѹповъ не дастъ. ѹмънѹѹмѹ оес сквоꙁѣ пролꙗвъш сꙙ на н҄емь тьмѣ проꙁьрѣт
С
339.15—16
5.
Прен. Смут, размирица, метеж
ї сконьашѩ сѩ въ сѹетѣ дьні хъ. ї лѣта іхъ со тъштаніемь
СП
77.33
М
З
А
СК
Е
СП
СЕ
С
Р
Гр
σπουδή
προϑυμία
ἀπάτη
κενός
тъштане
тъштаніе
тъштан
тьштан
Нвб
Срв
[из]тощение